Talk:Battle of Adrianople (1913)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Contents |
[edit] Serbian role
Do not remove the article about the Serbian involvment. The Serbs were an auxiliary, yet important contigent of the besieging force. This article needs to be expanded from Bulgarian and Turkish point of view, not deprived of Serbian. If there are any reasons for the removal, state them here first.
Veljko Stevanovich 12. 11. 2003. 21:00 Belgrade time
[edit] Nonsense sentence
Tentatives were maid to perturb the radio communications of the besieged.
What is this sentence trying to say? —mjb 19:27, 4 July 2006 (UTC)
I think someone tried to say: "Attempts for radio communication perturbation of the besieged were made."--Shisharki 04:58, 20 July 2006 (UTC)
I think this is the first battle in the history where aircrafts were involved. Does anyone know about an earlier one??? --Shisharki 04:56, 20 July 2006 (UTC)
I think the Italians used aircraft in Lybia before, and also both Greece and Serbia used aircraft for reconaissance during the war.
[edit] Material for translation
Считана за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа, Одринската крепост по време на Балканската война се състои от две позиции. Предната, изградена непосредствено преди войната, отстои на 9-11 километра от града. Зад нея, на разстояние до три километра, е изграден главния укрепен пояс, състоящ се от 20 форта. Фортовете отстоят на около километър един от друг и са свързани помежду си със стрелкови окопи, артилерийски позиции, преградни ровове и вълчи ями. Пред фронта на тези две укрепени линии е изградена непрекъсната телена мрежа със ширина до 9 метра. Допълнителен, втори отбранителен пояс има и зад главната позиция, където на разстояние 1-3 километра са разположени 4 форта стара конструкция. На по-уязвимите места отбраната в дълбочина достига до 5-6 километра. Крепостта се защитава от гарнизон в състав от 59 600 войници и офицери и разполага с 524 оръдия от различен калибър и между 50 и 60 картечници, а за наблюдение на противника – с един привързан балон и 10 прожектора. Заградената от позициите площ възлиза на респектиращите 250 кв. километра и за да се улесни маневрирането на войските командването на гарнизона разполага с теснолинейка и 180 понтона. Подържа се непрекъсната радиотелеграфна връзка с Цариград. Артилерийските и стрелкови боеприпаси са в достатъчно количество.
В началото на военните действия, 2-ра армия на генерал-лейтенант Никола Иванов само блокира крепостта с оглед замисъла за бърз разгром на турската Източна армия и светкавично настъпление към столицата Цариград. Обаче по-късно превземането на Одрин постепенно се превръща в належаща необходимост.
Град Одрин е разположен на мястото, където реките Арда и Тунджа достигат Марица и се вливат в нея. Одрин е вилаетски център и в навечерието на войната наброява повече от 80 000 човека население, от които турците са, в най-добрия случай, половината. Има големи общности гърци, евреи, арменци, българи, както и други народности. След като войната започва, множество бежанци – главно мюсюлмани, но също и други, голяма част от които завлечени насилствено – се стичат в града. По такъв начин 2-ра армия поставя в положение на обсада над 170 000 човека, включая гарнизона.
Операцията по превземането на Одринската крепост се планира като открит щурм. Съответно обсаждащата я 2-ра армия е усилена с войски и обсадна артилерия и в началото на март 1913 г се състои от българските 3-та Балканска, 4-та Преславска, 8-ма Тунджанска и 9-та Плевенска дивизии, както и от сръбските Тимошка и Дунавска дивизии – всички те в непълен състав, и от други армейски части с обща численост 93 710 българи и 39 527 сърби. На тяхно разположение са 424 оръдия. Обсадата се разделя на 4 сектора: Източен – между Тунджа и Марица, Южен –между Марица и Арда, Западен – между Арда и Марица и Северозападен – между Марица и Тунджа. Най голям е Източния сектор и именно тук е предвидено да се нанесе главния удар. Източният сектор е зает изцяло от български войски в състав две непълни дивизии с 226 оръдия, които на участъка създават превес в жива сила и огнева мощ спрямо противника при съотношение: в пехота 3.57:1, в артилерия 1.5:1, в картечници 4:1, в кавалерия превъзходството е абсолютно. Командващ е генерал-майор Георги Вазов. Тъй като е доста голям, секторът е разделен на Северен и Южен отдел, като Северния отдел е определен за нанасянето на главния удар срещу фортовете Аджийолу и Айвазбаба от главната отбранителна линия. По такъв начин в Източния сектор са ангажирани 58% от всички войски, действуващи срещу Одрин, представляващи 12 пехотни и един конен полк, както и други части.
Останалите сектори се заемат: Южния – от 4 пехотни полка на Тунджанската дивизия, Западния – от три пехотни полка на сръбската Дунавска дивизия, Северозападния - от три пехотни полка на Тимошката дивизия плюс 55-и български пехотен полк.
На 10 март 1913 г. Главното командване изпраща директива, в която заповядва на другия ден Източния сектор да атакува и овладее Предната позиция на Одринската крепост при поддръжката на останалите сектори, а в по-късно допълнение се нарежда да се вземат мерки за пълното поражение на противника.
Атаката на Одрин започва на 11 март 1913 г. след обяд, когато командващия 2-ра армия генерал Никола Иванов заповядва началото на артилерийски обстрел на крепостта. Оръдейният огън се открива в 13 ч. и се води до към 23 ч. За да се заблуди противника за посоката на главния удар, единствено Източния сектор започва обстрела по-късно и го прекратява доста рано – към 18.30. Призори на следващия ден (около 4 сутринта) пехотата от всички сектори безшумно се придвижва към позициите на противника. В полосата на главния удар, не дочакали уречения час, дружините от 56 пехотен полк прогонват постовете на неприятеля по река Провадийска и „на нож” атакуват окопите от Предната позиция. Паникьосан, противникът отстъпва към Айвазбаба. Съседният им 23 Шипченски полк преодолява телените заграждения и с „ура” нахлува в турските окопи. В жесток и кръвопролитен ръкопашен бой неприятелят ги изоставя и побягва към Главната укрепена линия. Шипченци го преследват по петите, като последователно завземат позициите на 58-а, 59-а и 60-а турски батареи и се насочват към Айвазбаба и Аджийолу. Вляво от тях войниците от 10 Родопски полк в ожесточена ръкопашна схватка изхвърлят турците от окопите им и под смъртоносния огън на противниковата артилерия ги преследват към Главната позиция. Не по лошо се справят и 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове. В нощната атака, приключила към 8 сутринта, предната позиция на противника в Източния сектор е овладяна, неговите войници са избити, прогонени или пленени, голяма част от картечниците и артилерията му е унищожена или е в наши ръце. В останалите сектори резултатите са по-скромни – овладени са отделни противникови окопи. Обаче дневната атака, заради недостатъчна организация, се проваля. Турците са окуражени до известна степен, но генерал Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака още следващата нощ. Този път нощната атака започва с ураганен артилерийски обстрел, чието начало е към 23 часа на 12 март. Половин час по–късно пехотата се вдига в атака и артилерията пренася огъня напред. 10 Родопски полк, независимо от непрестанния пушечен и оръдеен огън на противника, нахлува във форта Аджийолу и в крайно свиреп ръкопашен бой съкрушава неприятеля. В 1.50 ч. след полунощ над форта е вдигнат сигнален фенер и българската артилерия преустановява стрелбата срещу него – Аджийолу е превзет! Това поставя началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост. Към съседните Айвазбаба и Кестенлик настъпват 23 Шипченски и 32 Загорски полк. Пред тях се движи българския артилерийски вал, подавяйки противника. В утринната дрезгавина отделения на 5 и 8 артилерийски полкове в галоп се втурват напред, за да заемат позиции по-близо до настъпващата пехота. Под плътния турски обстрел батареите разпрягат и откриват огън с право мерене срещу неприятелските линии. Шипченци, родопчани и част от 53 полк нахълтват в Айвазбаба и фортът пада. Под ударите на 56 и поделения на 54 полк пада и Таштабия. В устремна атака 32 Загорски полк овладява Куручешме и се озовава във фланг и тил на Илдъз, срещу когото упорито, вълна след вълна, се сражава 29 Ямболски полк. Турците слагат оръжие. Поделения от двата полка продължават съвместно атаката срещу фортовете Кавказ и Каик. Фортът Топйолу се предава. Към 7.30 Кестенлик е овладян от 43 пехотен полк и части от 10 Родопски.
След близо 8 часов щурм всички укрепления в Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша изпраща парламентьори едновременно при командирите на 23 Шипченски пехотен полк от 8 Тунджанска дивизия и на 2 бригада от 3-та Балканска дивизия. Но към 9 часа в образувания пробив е въведен Конният отряд, командван от полковник Гурко Мархолев. С взвод кавалеристи той пленява Шукри паша във форта Хадърлък, докато в същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, побива българския трицвет върху джамията „Султан Селим”. Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. [1] —Preceding unsigned comment added by Lantonov (talk • contribs) 13:41, August 30, 2007 (UTC)
[edit] Conflicting dates
The infobox says the battle lasted 3 days: March 11–13. The article says it was a 4-month siege ending March 26. Please explain the discrepancy. —mjb (talk) 20:19, 27 May 2008 (UTC)