Talk:Bulgarian views on the Macedonian language

From Wikipedia, the free encyclopedia

[edit] Vandalism on the part of FrancisThyers

Francis, I do not understand your vandalising behaviour. You just appeared and disregarded my note and also did not even read the sources.

For example, in the Macedonian section of the Political Views article, nobody has put any sources and you do not vandalise it. Do we have to qualify every Macedonian political view as the view of its concrete author? (VMRO 20:41, 7 September 2006 (UTC))

[edit] Removed

I've removed this as there are very few sources. The source that is quoted is linked to "mak-truth.info", hardly a reliable source. The claims of "Serbianisation" are almost universally known to be nonsense, in fact the language was designed to be far from Bulgarian and Serbian. - FrancisTyers · 19:43, 7 September 2006 (UTC)

This is from Kosta Tsarnushanov's article in "MAkedonski Pregled" referenced here very properly. There is no mak-truth.info there. Plus it is a legitimate Bulgarian view. So I am reinstating it. (VMRO 20:01, 7 September 2006 (UTC))

You say "The pro-Serbian codifiers of the language succeeded in prevailing over the more independent-minded Macedonians ones in purging the "dark vowel" ъ, which is found in many (if not most) Macedonian dialects and also in most other Bulgarian dialects." — I don't see a source for the codifiers being "pro-Serbian", and I don't see a source for them "prevailing over", "more independent-minded" "Macedonians". I don't see a source for the "many (if not most)" There are some other issues, but lets address these first. - FrancisTyers · 20:08, 7 September 2006 (UTC)

Well, all of this section below has been taken from Tsarnushanov and those are his claims. Again, please read what he says. I am not making this up. Also, if you care to read the text you vandalised, you will find footnote 9, which supports the same claims. Please stop vandalising this page. You clearly do not understand Bulgarian or Macedonian. (VMRO 20:17, 7 September 2006 (UTC))

To quote him directly in support of the "many if not most":

1) В централните западномакедонски говори (конкретно в прилепско-битолско-кичевския) покрай думите с Ъ пред Р (дърво, сърбин и пр.) звукът Ъ се чува ясно и в думите зъмба, зъмбък, кът, сандък, калъв, фъстан, съска, съклет, късмет, фъндък, мангър, къна, басканлък (обиск), пашалък, апансъс и др., някои от които са от турски произход или са проникнали чрез посредничеството на турския език.

2) Много по-често звукът Ъ се среща в останалите македонски говори, които обхващат три четвърти от Македония, а именно:

а) В Гостиварско, Дебърско, Стружко, Охридско, Ресенско, Преспата, Костурско, Леринско, Гевгелийско, Дойранско, Воденско, Сярско, Кукушко, Ениджевардарско, Драмско, Неврокопско, Солунско, Демирхисарско и пр. чак до Места, като Ъ звучи във всички думи със старата голяма носова гласна : ръка, мъка, мъж, дъб, зъб (или зъмб), тъпан, къде и т.н., без да вземаме предвид думите с Ъ пред Р - явление повсеместно. Нещо повече: отношението на Р и Ъ е силно подчертано в някои говори, като разложкия, където Ъ идва след Р: кръв, върба, сърце и пр. Чак в Скопие ще чуете: цъфти, длъг, слънце, гъз и пр.

б) Звукът Ъ се чува и в звукосъчетанията ЪЛ-ЛЪ, срещани в думи като следните: вълк, жълт, слънце, сълзи (слъзи), гълтам, вълна, бълва (бълха), мълзе, кълна и пр.

Това явление е присъщо на говорите на Велес, Дебърско, Галичко, Кумановско (не повсеместно), Гостиварско, Леринско, Костурско, Воденско, Кайлярско. Солунско, Серско и пр.

Звукът Ъ си остава и в говорите, които изпускат от това звукосъчетание звука Л, а именно: вък (вместо вълк), жъто (вместо жълто), сънце, пъно, въна, къне, съзи, гъта, мъчи (вместо мълчи) и т. н. Така се говори в цяло Тиквешко, Щипско, Марийовско, Кочанско, Малешевско, Пиянец, Разложко, Благоевградско, Петричко и пр,

в) Звукът Ъ се чува и в говорите, в които в старобългарския език е имало отделен звук, означаван с мекия еров знак Ь (ер малък), но в ново време преминал в Е или се изравнил с Ъ, както е например в думите ден – дън, пес - пъс, сега - съга и пр. Изравнен с Ъ, той е в следните говори: кумановски, кривопаланечки, кратовски, в Скопска Черна гора. Там ще чуете: дън, съг, старъц, търговъц, дъсно, тънък, мъгла, цъфти, тъмно, овън, едън, дзът.

г) Изобщо звукът Ъ се чува навред по Македония, но сякаш най-много в ония покрайнини, където има редукция на гласните. А това са Гевгелийско, Дойранско, Кукушко, Воденско, Серско и пр. Там неудареното А се произнася като Ъ: дъ додъ, зъ майкъ, не земйътъ, мъкъ.

Означим ли на картата на Македония всички гореспоменати селища, ще видим, че цяла Македония без изключение произнася тоя звук Ъ и че е истинско престъпление да бъде изхвърлен от азбуката знакът за него, като се замества със сонатичното Р или Л с апостроф, както правят днес скопяни: с’лзи, с’лнце, р’ка, м’ж и пр. Бягайки от тоя звук, скопските езиковеди насилват народните думи, като пишат: саска вм. съска, фустан вм. фъстан, сандак вм. сандък и пр. По същата причина насилват и езика на първия поет на народен говор Коста Рацин, който пише на велешки говор и употребява звукосъчетанието ЛЪ: слънце, жълто, вълна и др., които в новите издания на стиховете му са заместени със сонце, жолто, волна и т. н.

You are quite right, I don't speak Macedonian, Bulgarian, or any other Slavic language for that matter. You say, "Well, all of this section below has been taken from Tsarnushanov and those are his claims." — they should be presented as his claims then. - FrancisTyers · 20:31, 7 September 2006 (UTC)

You are being super picky. These features of Macedonian anyone can ascertain for himself. It is not that I was plagiarising Tasrnushanov - he is referenced in every paragraph. I will rewrite it and fix it then. Also, will restore the other text and source it properly. Please do not vandalise it then.

[edit] Bulgarian claims of Serbianisation

Bulgarians today view the standard Macedonian language as heavily Serbianised, especially with regards to its vocabulary. This allows some extreme nationalists to claim that the modern Macedonian nation is a Serbian (or Communist) construction and the modern Macedonian language is "artificial". There are several ways in which standard Macedonian was (sometimes deliberately) influenced by Serbian:

1. Alphabet and phonetics The Bulgarian letters й, ъ, ь, щ, ѣ, ѫ were thrown out and the Serbian ј, џ, њ, љ were introduced. The pro-Serbian codifiers of the language succeeded in prevailing over the more independent-minded Macedonians ones in purging the "dark vowel" ъ, which is found in many (if not most) Macedonian dialects and also in most other Bulgarian dialects.

2. Vocabulary

(a) purely Serbian words instead of local Macedonian or literary Bulgarian ones. For example: благаjник (treasurer), безбедност (security), друштво (society), заедница (community), мора (must instead of the Macedonian требе), постои (exists), пороѓaj (birth) instead of раѓaње просечно (average) instead of средно, намештаj (household items) instead of покуќнина, etc.^[1]

(b) Macedonianised versions of Serbian words that are not present in native Macedonian dialects. For example: чамец (Serb. чамац - boat), значаен (Serb. значаян - notable), заключок (Serb. заключак - conclusion), поредок (Serb. поредак - order), почеток (Serb. почетак - beginning), очигледен (Serb. очигледан - obvious).^[2]

(c) widespread use of Serbian personal names: Душан, Љубиша, Видоja, Бранко, Жарко, Ґоко, Велибор, Небоjша, Оливера, Слободан, Томислав, Доброслав, Урош, Драгосав, Бранислав, Витомир, Зоран, Кокан, Властимир, Велимир, Мирослав, Видое, Драгутин, Синиша, Данило, Чедомир, Бранка, Радмила, Слаѓана, Гордана, Славица, Даница, Ружица, Милица, Лепа, Зорица. ^[3]

3. Morphology

(a) word formation with Serbian-style suffixes instead of Old Church Slavonic (Old Macedonian), local Macedonian or literatry Bulgarian ones:

- use of Serbian -ачки, -ички instead of Old Church Slavonic -ещ, -ащ: загрижувачки (загрижващ), очаjнички (отчайващ), решавачки (решаващ), насрчувачки (насърчаващ), охрабрувачки (охрабряващ), застрашувачки (застрашаващ), отстапувачка (отстъпваща), понижувачка (унижаваща)

- use of

- use of

^[4]

4. Syntax One example is the use of the Serbian construction "а да не" instead of the local Macedonian "без да", which is not found in Serbian. For example: “Тоj никогаш не работи, а да не посака награда” instead of „Тоj никогаш не работи, без да посака награда" (He never worked without demanding a reward).). ^[5]